Автор: Д-р Веселин Илиев

В ежедневната практика на козметика, масажиста и по-рядко при фризьора и маникюриста са чести срещите с кожни образувания, с най-различни форми, големина, наименувания, произход и прогноза. В повечето случаи на тях не им се обръща никакво внимание, или те се заобикалят при извършване на процедури, а ако станат въпрос на коментар, обикновенно се казва “казаха ми да не ги пипам”.

Тъй като темата е важна и правилното отношение на трите страни-клиент, козметик и лекар, са от изключително значение за вземане на правилното решение по проблема, ще го разгледам от три гледни точки.

Тъй като клиентът е най-важният, неговото отношение е на първо място.Въпросното образувание се е появило в различен период (от детството, до зрялата или старческата възраст) и той  е свикнал с него, смята го за  неделима частичка от своето тяло, придаваща му индивидуалност, дори понякога и чар. При някои хора липсата на информация или неправилна информация е причината да не потърсят компетентна помощ. Когато въпросното образувание се разрасне, по невнимание или спонтанно се разкървави или по нечия препоръка, те се обръщат към лекар за съвет.

По-голямата част от лекарите не познават тази материя и дават останало от миналото мнение “не го пипай”, като не се съобразяват, че сме 21 век и че в миналото с проблема са се занимавали бръснари, билкари и народни лечители, все хора без елементарни познания по дерматология. Голяма част от дерматолозите не могат да се справят с проблема, тъй-като се изисква специализирана подготовка(онкодерматология, дерматохирургия) и изследвания(хистология), които в обикновенната практика на дерматолога липсват. Голяма промяна има през последните две десетилетия и  отношението на науката дерматология  по  разглеждания въпрос.

От казаното до тук се вижда, че шансовете на козметика да познава поне най-честите нежелани кожни образувания е нищожен, ако не е бил обучен за това. Виновна е досега съществуващата система на обучение и липсата на интерес, от страна на работещите в областта на разкрасяването професии. Познавайки най-елементарно тази материя, те биха били полезни на своите клиенти  и на себе си като:

-дадат правилни указания на клиента си, по отношение на третирането на въпросното образувание(например риска от всякакъв вид епилация на бемка с косми)

-да посъветват клиентите си да отстранят някои лесно и бързо отстраними образувания, така те ще облекчат  и подобрят качеството си на работа (например стърчащите фиброми разпространяващи се в интимните области и мищниците, са сериозна пречка при епилацията за козметичките, а ако са по врата пречат и на масажистите по време на масаж, същото е и с атеромите, приличащи на бучки образувания по скалпа и затрудняващи фризьорите по време на работата им)

-да алармират клиентите си при среща с образувания носещи риск за здравето и живота им и ги насочат към подходящия специалист, който да постави точна диагноза, прогноза и да ги отстрани навреме и по най-подходящия начин, така те могат да се спосят и от най-лошото.

От казаното е ясно, че в съвремения живот, от работещите върху кожата професии и особено от козметиците,  се изискват повече знания, с които да спечелят уважение и симпатии от страна  на своите клиенти и да подобрят качеството си на работа! Въпросът е включен и в конспекта за изпит от повечето изпитващи козметиците комисии.  Ще Ви представя  най-често срещаните образувания  фибромите, а в следващия брой ще говорим за   целуларните невуси, както и за най-опасния кожен тумор меланомът.

 

 ФИБРОМИТЕ.

Фибромите са вид съединителнотъканни туморчета, приличащи на нишка/фибра/ или на рогче, с  големина от 1-2мм  до  2-3см , с формата на бадем  или грахово зърно. Засегнати са най-често  шията, мишниците, слабините, зоната около очите. Причината за образуването им е неясна, но се засягат по-нежния тип кожи, играят роля и повишеното триене /например носенето на верижки/, повишеното изпотяване и др. Неприятното на тези кожни туморчета е, че те имат тенденция да се разпространяват и уголемяват и при обличане, събличане или активни физически дейности да се разкървавят,  ако са по клепачите могат да пречат на зрението . Те нямат склонност  към  раково израждане. Премахването им е лесно за занимаващите се с проблема специалисти, като най-добре е да се използва електро-каутеризацията. Възстановяването на обработената зона е бързо за 10-15 дена, без остатъчни следи или белези.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.